въпроси за: Психолог

« Към статията · Задай въпрос

От Дени___


Публикувано на 01.12.2008 13:00:49
Отговори на Дени___ | Задай въпрос

Здравейте отново!
Проблемът ми този път е свързан с работата.Започнах благодарение на баща ми работа във фирмата където той работи.Преди това ходих на много интервюта,но никъде нямах късмет и ето,че когато започнах на сегашното място всичко беше както исках ,с изключение на парите разбира се,но за мен е много по-важно да идвам с удоволствие на работа,да ставам без натрапчиво чувство, така и беше.но преди 1-2 седмици една колежка започна да ме натоварва и с нейната работа.Не знам обаче дали имам право да възразя на шефа,за да не ми каже "Ами това ти е работата" ,а и не искам после да бъда черната овца.Като се замисля ,мисля че не мога да работя с хора,не мога да имам началник.За Бога какъв е този моя случай?какво да направя.Много съм чувствителна и най-малките неща ме нараняват,дразнят и ми иде да избягам.Искам да си намеря спокойна и приятна работа.Моля те,Мария дай ми съвет! ;(

От radostcheto
До rinanik ( виж )

Публикувано на 01.12.2008 11:42:48
Отговори на radostcheto | Задай въпрос

01.12.2008 11:34:01

И аз се чувствам така въпрекирче нямам предпоставка за това....

От rinanik


Публикувано на 01.12.2008 11:34:01
Отговори на rinanik | Задай въпрос

Моля Ви дайте ми съвет. Непрекъснато мисля само за смъртта. Животът ми е нормален, имам чудесно семейство, но са ме налегнали мрачни мисли.

От radostcheto


Публикувано на 01.12.2008 10:50:00
Отговори на radostcheto | Задай въпрос

Здравейте д-р.Рачева Незнам от къде да почна... Нямах добро детство...нямах нормално семейство..и въпреки това успях да съумея да се съхраня така да се каже.Работех и се издържах сама,както много млади хора във днешно време и това ми даде сили и самочувствие да живеа пълноценно.Имах и любовно разочарование,което много ми се отрази на нервите.Сега живея във друг град и имам мъж и бебенце на почти седем месеца.Наложи се докато бях бременна да живеем при родителите му и колкото и да бях обгрижвана това адски много ме дразнеше (не съм свикнала да се грижат за мен и да живея със "чужди"хора)Изнервих се много.Слава богу родих здраво и живо детенце,което расте нормално и много ни радва естесвено.Мъжа ми се промени много,наложи се ходене по психиатри хомеопати и т.н А аз сама във този град далече от близки и приатели съвсем ми дойде във повече..Във един момент имах две деца(мъжа ми и бебето)като млада майка и във чужд град далече от всичко познато..без приятели се почувствах като затворник във собствената си съдба.Много съм изнервена,не мога да се владея изпитвам гняв към всичко и всеки направо си мразя..Повярвайте аз станах пълна противоположност на това което съм.Незнам какво става със мен..Трябва ли да потърся специалист.Защото ще разруша семейството за което съм мечтала от дете! Благодаря!!!

От radostcheto


Публикувано на 01.12.2008 10:26:21
Отговори на radostcheto | Задай въпрос

Здравейте д-р.Рачева Незнам от къде да почна... Нямах добро детство...нямах нормално семейство..и въпреки това успях да съумея да се съхраня така да се каже.Работех и се издържах сама,както много млади хора във днешно време и това ми даде сили и самочувствие да живеа пълноценно.Имах и любовно разочарование,което много ми се отрази на нервите.Сега живея във друг град и имам мъж и бебенце на почти седем месеца.Наложи се докато бях бременна да живеем при родителите му и колкото и да бях обгрижвана това адски много ме дразнеше (не съм свикнала да се грижат за мен и да живея със "чужди"хора)Изнервих се много.Слава богу родих здраво и живо детенце,което расте нормално и много ни радва естесвено.Мъжа ми се промени много,наложи се ходене по психиатри хомеопати и т.н А аз сама във този град далече от близки и приатели съвсем ми дойде във повече..Във един момент имах две деца(мъжа ми и бебето)като млада майка и във чужд град далече от всичко познато..без приятели се почувствах като затворник във собствената си съдба.Много съм изнервена,не мога да се владея изпитвам гняв към всичко и всеки направо си мразя..Повярвайте аз станах пълна противоположност на това което съм.Незнам какво става със мен..Трябва ли да потърся специалист.Защото ще разруша семейството за което съм мечтала от дете! Благодаря!!!

От iva_88
До Рачева ( виж )

Публикувано на 30.11.2008 17:21:12
Отговори на iva_88 | Задай въпрос

29.11.2008 13:59:12

Не мисля че той осъзнава проблема си!Факт е че ужасно много го обичам и ме боли най-много че остана с грешно впечатление за това което съм!В момента смятам че се крие от мен но съм убедена че отново ще се появи в живота ми!Мислите ли че държанието му е един вид защитна реакция да не би аз да съм тази която може да го нарани?И бихте ли ме посъветвали дали да не го потърся?

От Алис


Публикувано на 29.11.2008 18:22:27
Отговори на Алис | Задай въпрос

Здравейте!Знам ,че сте психолог,а не психиатър,но бихте ли ми казали по какво мога да отлича паническата атака от алергичния пристъп.Много си приличат!Имала съм и двете,а съм алергична към някои химични вещества в боите за коса и кремовете и не ми се иска да си мисля,че ПР се е върнало!

От Рачева
До sineoko_pinki ( виж )

Публикувано на 29.11.2008 14:01:06
Отговори на Рачева | Задай въпрос

25.11.2008 23:31:20

късмет във всичко

От Рачева
До ***** ( виж )

Публикувано на 29.11.2008 13:59:12
Отговори на Рачева | Задай въпрос

26.11.2008 04:11:12

ето и скайп-там може също да поговорим някой ден- mariaracheva1
кураж и не забравяй-не си сама.

От Рачева
До iva_88 ( виж )

Публикувано на 29.11.2008 13:54:45
Отговори на Рачева | Задай въпрос

28.11.2008 22:52:29

преди всичко зависи дали той осъзнава проблема си и наистина иска помощ-ако е така да- струва си- но само ако наистина е така.

«Най-нови « 1 2 3 4 5 » Най-стари»

Въпроси за: Психолог - Резултати 11 - 20 от 596